Страните от Западните Балкани
През юни 2008 г. заключенията на Европейския съвет потвърждават пълната му подкрепа за европейската перспектива за Западните Балкани, очертана в Програмата от Солун и Декларацията от Залцбург, която продължава да има основно значение за стабилността, помирението и бъдещето на региона. Европейският съвет също подчертава, че останалите потенциални кандидати от Западните Балкани следва да придобият статут на кандидати за членство в ЕС, след удовлетворяване на необходимите условия и изисквания.
ПРАВНО ОСНОВАНИЕ
Дял V от Договора за Европейски съюз (ДЕС).
Член 133 и член 310 от Договора за ЕО.
ЦЕЛИ
Да се осигури мир, стабилност и икономическо развитие в региона и да се разшири перспективата за интеграция в ЕС.
ПРЕДИСТОРИЯ
Бивша Югославия разполага със споразумение за партньорство с ЕС още от 1980 г. През юни 1990 г. Комисията предлага мерки за подобряване на отношенията, но разпадането на страната през 1991 г., войната и различните конфликти изцяло променят положението. Политическите, търговски и финансови отношения на ЕС с региона се съсредоточават около управлението при кризи и възстановяването, като отразяват спешните нужди на страната към онзи момент. Програмите за подпомагане на ЕС са значителни и възлизат общо на около 5 500 милиона евро. С излизането на региона от този труден период става необходим по-дългосрочен подход за развитие. По инициатива на ЕС в Кьолн на 10 юни 1999 г. е приет Пакт за стабилност за Югоизточна Европа (обединяващ страните от Западните Балкани, други страни от региона, ЕС и някои други страни, международни финансови институции и регионални инициативи). Като свой основен принос в Пакта за стабилност, през 1999 г. ЕС поставя началото на Процеса на стабилизиране и асоцииране (ПСА) за страните от Западните Балкани. Европейските съвети от Фейра и Ница (юни и декември 2000 г.) приемат, че страните от Западните Балкани (Албания, Босна и Херцеговина, Хърватия, Съюзна република Югославия, бивша югославка република Македония) споделят призванието на потенциални кандидатки за членство в ЕС. Заявено е, че страните от Западните Балкани имат ясни перспективи за бъдещо присъединяване след изпълнение на съответните условия. На следващи заседания на Европейския съвет отново се изтъква, че бъдещето на Западните Балкани е в рамките на ЕС. „Програмата от Солун“, приета през 2003 г. от ЕС и страните от Западните Балкани, отразява еволюция във взаимоотношенията. Тези страни постепенно преминават от стабилизиране и възстановяване към консолидиране на стабилността, устойчиво развитие, асоцииране и интеграция в европейските структури. ЕС потвърждава решимостта си да окаже подкрепа на страните в усилията им за изпълнение на реформи, насочени към консолидиране на демокрацията и стабилността и към насърчаване на икономическото развитие и регионалното сътрудничество. В този смисъл политиката на Съюза на стабилизиране и асоцииране, включително Споразуменията за стабилизиране и асоцииране, обогатена с елементи от процеса на разширяване, днес съставлява цялостната рамка на европейския курс на страните от Западните Балкани към бъдещото им присъединяване.
ИНСТРУМЕНТИ
А. От Пакта за стабилност към Съвета за регионално сътрудничество
Процесът на стабилизиране и асоцииране (ПСА) установява стратегическа рамка на отношенията на Страните от Западните Балкани с ЕС, като съчетава нови договорни отношения (Споразумението за стабилизиране и асоцииране, ССА) с програма за подпомагане (КАРДС). ПСА е едновременно двустранен и регионален, като създава силни връзки между всяка от страните и ЕС, а също насърчава сътрудничеството между самите тях и техните съседи в региона. Споразуменията за стабилизиране и асоцииране са правно-обвързващи международни споразумения, след подписването на които е необходимо одобрение от ЕП и ратифициране от парламента на страната, която го сключва, както и от всички парламенти на държавите-членки на ЕС. Те изискват зачитане на демократичните принципи, правата на човека и върховенството на закона; предвиждат създаването на зона за свободна търговия с ЕС и уреждат правата и задълженията в области като конкуренцията и правилата за държавните помощи, интелектуалната собственост и установяването, което ще даде възможност на икономиките в региона да започнат интеграция с икономиката на ЕС. След бивша югославска република Македония, Хърватия, Албания, Черна гора, Сърбия, на 16 юни 2008 г. Босна и Херцеговина е последната страна, подписала Споразуменията за стабилизиране и асоцииране.
Програма КАРДС, която е в основата на целите и механизмите на ПСА, възлиза на около 5 милиарда евро за периода 2000—2006 г., предназначени за подпомагане на региона. С напредъка на всяка страна в процеса на стабилизиране подпомагането постепенно преминава от изграждането на нова инфраструктура и укрепване на помирението към развитие на държавните институции и законодателството и поетапно сближаване с европейските норми, и в крайна сметка към хармонизация с достиженията на правото на Общността. Финансовата подкрепа е насочена към утвърждаване на демокрацията и върховенството на закона, правата на човека, гражданското общество и медиите, и функционирането на свободна пазарна икономика.
След 2007 г. предприсъединителното финансиране от ЕС се насочва в рамките на единен общ инструмент (Инструмент за предприсъединителна помощ - ИПП), предназначен да осигури фокусирана подкрепа както на страните кандидатки, така и на потенциалните страни кандидатки. Общото предприсъединително финансиране за настоящата финансова рамка (2007—2013 г.) е 11,5 милиарда евро. За да постигне целите на всяка страна по най-ефикасен начин, ИПП включва следните пет раздела: 1) Подпомагане на прехода и институционално изграждане; 2) Трансгранично сътрудничество (с държавите-членки на ЕС и други страни, отговарящи на критериите за допустимост за ИПП); 3) Регионално развитие (транспорт, околна среда и икономическо развитие); 4) Развитие на човешките ресурси (укрепване на човешкия капитал и борба с изключването); 5) Развитие на селските райони.
ИПП обръща по-голямо внимание страните-бенефициенти да усвоят изпълнението, както и на подкрепата за трансграничното сътрудничество и на „ученето чрез действие“. Той също подготвя страните-кандидатки за прилагане след присъединяването на регионалните и социални фондове, на фондовете за развитие на селските райони и за сближаване.
По-интензивни усилия се очакват и в регионалното сътрудничество за укрепване на добросъседските отношения, най-вече чрез новия Съвет за регионално сътрудничество. Тази структура, правоприемник на Пакта за стабилност, насърчава взаимното сътрудничество и европейската и евро-атлантическа интеграция на Югоизточна Европа, за да се оживи икономическото и обществено развитие в региона в полза на хората в него.
НАСТОЯЩОТО ПОЛОЖЕНИЕ
През юни 2008 г. заключенията на Европейския съвет потвърждават пълната му подкрепа за европейската перспектива на Западните Балкани — очертана в Програмата от Солун и Декларацията от Залцбург — която продължава да има основно значение за стабилността, помирението и бъдещето на региона. Европейският съвет също подчертава, че останалите потенциални кандидати от Западните Балкани следва да придобият статут на кандидати за членство в ЕС след удовлетворяване на необходимите условия и изисквания.
А. Отношения с отделните страни в региона
1. Албания
До първите контакти през 1980 г. след падането на комунизма отношения между ЕС и Албания не съществуват. Настоящите отношения се основават на непреференциално споразумение за търговия и икономическо сътрудничество, което влиза в сила през декември 1992 г. Опитите на Албания да укрепи договорните си отношения с ЕС през 1995 г. и 1999 г. се провалят поради недостатъчната подготвеност на страната.
Албания участва от самото начало в Процеса на стабилизиране и асоцииране и на 12 юни 2006 г. подписва Споразумение за стабилизиране и асоцииране (ССА) с ЕС. Страната постига известен напредък в областта на демокрацията и върховенството на закона, но демократичната култура, и по-специално конструктивният диалог между партиите трябва да се развият, за да позволят ефективно и прозрачно функциониране на политическата система. Парламентът трябва да постигне значителен по-нататъшен напредък в провеждането на реформи. Борбата с корупцията и организираната престъпност представляват основно предизвикателство. Албания продължава да играе положителна роля за поддържането на стабилност в региона, укрепвайки добрите отношения с други страни от Западните Балкани и съседни страни от ЕС както на многостранна, така и на двустранна основа.
2. Босна и Херцеговина (БиХ)
След като мирното споразумение от Дейтън/Париж слага край на войната в Босна и Херцеговина през 1995 г. ЕС взема пълно участие във възстановяването на страната. От 1996 г. БиХ се ползва от автономни търговски преференции, но институционализираните контакти с ЕС започват едва през юни 1998 г. С въвеждането на ПСА през 1999 г. БиХ също става участник. За да открои най-важните за страната въпроси в рамките на ПСА, ЕС публикува Пътна карта, която определя 18 стъпки. Тази Пътна карта е значително допълнена през септември 2002 г., а през ноември 2003 г. проучване за осъществимост на Европейската комисия с оглед на преговорите за Споразумение за стабилизиране и асоцииране установява следващите приоритети за страната.
Междувременно, Босна и Херцеговина постига значителен напредък по повечето приоритети, установени в проучването за осъществимост. Нейните постижения обаче до момента са главно в законодателството. БиХ ще трябва да обърне повече внимание за осигуряването на ефективно прилагане и изпълнение на приетите закони. Независимо от това през октомври 2005 г. Европейската комисия препоръчва на Съвета откриването на преговори за Споразумение за стабилизиране и асоцииране (ССА) с Босна и Херцеговина. Преговорите във връзка със ССА започват през ноември 2005 г. ССА е парафирано на 4 декември 2007 г., а Споразумението е подписано на 16 юни 2008 г. след напредък в работата по четири ключови приоритета, по-специално реформите в полицията, сътрудничеството с МТПЮ, реформите в общественото радио и телевизия и в държавната администрация.
Босна и Херцеговина буди все по-голям политически интерес в ЕС, особено във връзка с мерките на Общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС) и Европейската политика за сигурност и отбрана (ЕПСО). Първата операция в рамките на Европейската политика за сигурност и отбрана (ЕПСО) започва в Босна и Херцеговина на 1 януари 2003 г., когато Полицейската мисия на Европейския съюз (ПМЕС) поема дейността на Международните полицейски сили на ООН. През юни 2004 г. Съветът приема Съвместно действие за военна операция на ЕС в страната (EUFOR/Althea). Това решение води до разполагане на военна сила през декември 2004 г. След като положението, свързано със сигурността в Босна и Херцеговина, се подобри, през декември 2006 г. министрите на отбраната на ЕС вземат решение да намалят силите на EUFOR/Althea от 6 000 на 2 500 военни. Мандатът на Полицейската мисия на ЕС (ПМЕС) е продължен с още две години до края на 2009 г. ПМЕС продължава да следи реформите в полицията и борбата с организираната престъпност.
ЕС продължава разгръщането на значителни ресурси в Босна и Херцеговина в рамките на ОВППС и ЕПСО. През юли 2007 г. встъпва в длъжност нов Специален представител на ЕС (СПЕС), който е и върховен представител. В мандата на СПЕС попада предлагането на съвети и улеснение от страна на ЕС в политическия процес и насърчаване на цялостната политическа координация в Босна и Херцеговина.
3. Хърватия
След като Социалистическа федеративна република Югославия прекратява съществуването си до 2001 г. между Хърватия и ЕС няма общи договорни отношения заради войната и неспособността на страната да удовлетвори демократичните изисквания. На Хърватия са предоставени търговски преференции на едностранна основа. Финансовото сътрудничество се ограничава до хуманитарна помощ, подкрепа за демократизацията, а след 1996 г. — до подпомагане с цел възстановяване. След промените в правителството през 2000 г. Хърватия излиза от международната изолация, предизвикана от политиката на предишното правителство, и изцяло се включва в ПСА. През октомври 2001 г. Хърватия подписва Споразумение за стабилизиране и асоцииране с ЕС, което влиза в сила на 1 февруари 2005 г. Успоредно се подписва Временно споразумение, което дава възможност уредбата на търговията и свързаните с търговията въпроси съгласно ССП да влезе в сила на 1 януари 2002 г.
На 21 февруари 2003 г. Хърватия е първата страна от Западните Балкани, която подава официално заявление за членство в ЕС. След положително становище и препоръка от Европейската комисия от април 2004 г. през декември 2004 г. Европейският съвет взема решение на 17 март 2005 г. да се открият преговори за присъединяване, при положение че Хърватия окаже пълно съдействие на Международния трибунал на ООН за престъпленията в бивша Югославия (МТПЮ) в Хага. През март 2005 г. обаче Съветът, също като главният обвинител на Трибунала в Хага, заключава, че Хърватия не оказва пълно съдействие на МТПЮ. Тъй като впоследствие се преценява, че това последно препятствие е отпаднало, преговорите за присъединяване с Хърватия се откриват официално на 3 октомври 2005 г.
След приключване на процеса на проверка през октомври 2006 г. до февруари 2008 г. са отворени шестнадесет преговорни глави, а две са временно затворени. Напредъкът на Хърватия е сигнал за останалите страни от Западните Балкани във връзка с техните собствени перспективи за членство, след като изпълнят необходимите условия. За да стане 2008 г. решаваща в процеса на присъединяване на Хърватия, страната трябва да постигне по-нататъшен напредък в съдебните и административни реформи, борбата с корупцията, правата на малцинствата, завръщането на бежанците и др.
4. Сърбия (Косово) и Черна гора
Икономическите и търговски отношения са обект на ембарго през сравнително дълъг период от време, но в някои области са възстановени, когато кризата в Косово води до възстановяване на икономическите и финансови санкции и до намеса на НАТО през 1999 г. След края на бомбардировките и сръбското оттегляне от Косово на 21 юни 1999 г., в Косово се разполагат Силите на ООН КФОР и се установява Временната администрация на ООН в Косово (UNMIK). След демократичната промяна в бившата Федерална Република Югославия (ФРЮ) през октомври 2000 г., ЕС възстановява отношения с администрацията в Белград и бързо вдига повечето санкции. Считано от 1 декември 2000 г., ЕС включва ФРЮ в либерализирания преференциален търговски режим на ЕС за региона. ФРЮ става и пълноправен участник в Процеса на стабилизиране и асоцииране.
ФРЮ официално престава да съществува на 4 февруари 2003 г. и се заменя от новия Държавен съюз на Сърбия и Черна гора.
На 3 октомври 2005 г. Съветът решава да открие преговори за Споразумение за стабилизиране и асоцииране (ССА) със Сърбия и Черна гора. В съответствие с т. нар. двупистов подход преговорите — официално открити на 10 октомври 2005 г. — се водят с Държавния съюз на републиките съгласно разделението на компетенциите. Страната обаче не постига ангажиментите за сътрудничество с Международния трибунал за престъпленията в бивша Югославия (МТПЮ), поради което на 3 май 2006 г. Комисията решава да прекрати преговорите за ССА.
На 21 май 2006 г. в Черна гора се организира референдум за независимост съгласно разпоредбите на член 60 от Конституционната харта на Сърбия и Черна гора. След референдума и последващото обявяване на независимост от парламента на Черна гора, на 12 юни 2006 г. Съветът на ЕС приема заключения, в които се казва, че „ЕС и неговите държави-членки решиха да задълбочат отношенията си с Република Черна гора като суверена независима държава“.
4.1. Сърбия
От икономическа и политическа гледна точка ролята на Сърбия е ключова в региона, за който нейният просперитет и пълна интеграция в семейството на европейските народи ще бъдат полезни.
В момента страната е изправена пред стратегически избори за своето бъдеще. Проведените през февруари 2008 г. президентски избори потвърждават европейските стремления на Сърбия. На 29 април 2008 г. тя подписва Споразумение за стабилизиране и асоцииране с Европейския съюз, което обикновено е първата крачка към членство. На 7 юли 2008 г. в Белград е формирано ново проевропейско правителство. ЕС насърчава новото сръбско правителство да поддържа положителни отношения с Европейския съюз и неговите държави-членки и да възприеме конструктивен подход към усилията на ЕС да допринася за мира и стабилността в балканския регион. Председателят на Европейския парламент Ханс-Герт Пьотеринг, като приветства задържането на заподозрения в извършването на военни престъпления срещу босненските сърби Радован Караджич (21 юли), споделя, че „Задържането на г-н Караджич показва ясно, че новото сръбско правителство се ангажира с изпълнението на своите международни задължения, и по-специално към Международния трибунал за военни престъпления на ООН в Хага“.
Косово
На 7 октомври 2005 г. Генералният секретар на ООН (ГСООН) Кофи Анан препоръчва на Съвета за сигурност на ООН да стартира процеса за определяне на бъдещия статут на Косово. Тази препоръка е отправена заедно с доклад на посланик Кай Ейде, в който се прави изводът, че въпреки корупцията и всеобхватното етническо напрежение е постигнат достатъчен напредък в създаването на институции, за да заработи правителството в Косово, поради което би било твърде неразумно политическият импулс да бъде спрян. Съветът за сигурност подкрепя намеренията на ГСООН. ГСООН Анан назначава бившия президент на Финландия, Марти Ахтисари, за свой специален представител, наблюдаващ процеса. Разговорите относно статута на Косово започват през февруари 2006 г. във Виена.
На 17 февруари 2008 г. Парламентът на Косово приема резолюция, която обявява независимостта на Косово, потвърждава приемането на плана Ахтисари и съгласието на страната ЕС да провежда нови мисии, а НАТО да поддържа сили в нея. На 16 февруари 2008 г. Съветът одобрява изпращането на мисията на Европейския съюз в областта на върховенството на закона в Косово, известна като EULEX Косово. EULEX Косово има широк мандат, който се простира от поддържането и насърчаването на върховенството на закона, обществения ред и сигурността до осигуряването на разследването и наказателното преследване на терористични военни престъпления и прояви на организирана престъпност.
Както е потвърдено на срещата на върха в Солун през юни 2003 г., Косово е непоколебимо свързано с Процеса за стабилизиране и асоцииране — политиката на ЕС, която се прилага за Западните балкани. На 20 април 2005 г. Европейската комисия приема Съобщение относно Косово до Съвета „Европейско бъдеще за Косово“, което подчертава ангажимента на Комисията към Косово. По-нататък, на 20 януари 2006 г., Съветът приема Европейско партньорство за Сърбия и Черна гора, включително Косово, съгласно UNSCR1244. Европейското партньорство е средство да се въплъти европейската перспектива на страните от Западните Балкани в рамките на процеса на стабилизиране и асоцииране.
4.2. Черна гора
ЕС признава независимостта на Черна гора през юни 2006 г., която по-късно става потенциален кандидат за членство в ЕС. На 15 октомври 2007 г. Черна гора подписва Споразумение за стабилизиране и асоцииране (ССА) с Европейската общност и нейните държави-членки. ССА ще влезе в сила след приключване на процеса на ратифицирането му. Временно споразумение относно търговията и свързаните с търговията въпроси, подписано същия ден, влиза в сила на 1 януари 2008 г. Приемането на нова Конституция, в общи линии в съответствие с европейските стандарти, и подписването на ССА са важни крачки за Черна гора и за отношенията й с ЕС. Конституцията осигурява задоволителна обща рамка за съдебната власт, правата на човека и малцинствата. От Черна гора обаче се очаква да ускори подготовката за осигуряване на изпълнението. Независимостта и отчетността на съдебната власт трябва да се спазват изцяло, а усилията за борба с корупцията и организираната престъпност следва да се задълбочат.
5. Бивша югославска република Македония (БЮРМ)
Първото Споразумение за партньорство и търговия с ЕС влиза в сила през януари 1998 г. През април 2001 г. БЮРМ е първата страна в региона, която подписва Споразумение за стабилизиране и асоцииране (ССА). То влиза в сила през април 2004 г. През април 2001 г. е подписано Временно споразумение, което дава възможност уредбата на търговията и свързаните с търговията въпроси съгласно ССП да влезе в сила на 1 юни 2002 г.
През 2001 г. БЮРМ е изправена пред сериозна политическа криза поради насилствени безредици, довели до изпращането на мисия на НАТО. НАТО осигурява международно военно присъствие до 31 март 2002 г., когато ЕС го замества в рамките на първата си военна умиротворителна мисия.
Бивша югославска република Македония кандидатства за членство в Европейския съюз през март 2004 г. Европейската комисия приема своето Становище във връзка с кандидатурата на 9 ноември 2005 г., като отбелязва значителния напредък на страната. Въз основа на препоръката на Европейската комисия на 17 декември 2005 г. Европейският съвет решава да предостави на страната статут на кандидат за членство. Европейското партньорство, прието от Съвета на 30 януари 2006 г., очертава приоритетни реформи в областта на политиката, законодателството, институциите и икономиката. Макар през последните две години реформите като цяло да протичат бавно, все пак напоследък се наблюдават сигнали за тяхното ускоряване. Партньорството за присъединяване, прието от Съвета на 18 февруари 2008 г., посочва осем ключови приоритета за напредък в процеса на присъединяване на бивша югославска република Македония. Те включват надлежно изпълнение на всички поети по ССА ангажименти, диалог между политическите партии, изпълнение на законодателството за полицията и борбата с корупцията, реформи в съдебната власт и държавната администрация, както и мерки в областта на политиката за заетост и за укрепване на бизнес средата. Бивша югославска република Македония трябва да изпълни тези ключови приоритети, за да засвидетелства готовността си за започване на преговори за присъединяване. Комисията смята, че с достатъчно политическа воля и сътрудничество между партиите необходимият напредък може да бъде постигнат през 2008 г. Комисията ще оцени тези ключови приоритети като показатели в редовния си доклад през есента. От постигнатите резултати ще зависи дали ще бъде дадена препоръка за започване на преговори за присъединяване.
РОЛЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
Първоначално Европейският парламент съставя делегация за Югоизточна Европа, която отговаря за всички страни от Западните Балкани и редовно изпраща парламентарни наблюдатели при провеждане на избори в региона. С влизането в сила на Споразуменията за стабилизиране и асоцииране с бивша югославска република Македония и с Хърватия, в началото на 2005 г. се създават съвместните парламентарни комитети между Европейския парламент и парламентите на страните-партньори в качеството си на институции по споразумението. След изборите за ЕП през 2004 г. новите делегации на ЕП за отношенията със страните от Югоизточна Европа са форум за междупарламентарен диалог и контакти с останалите страни, т.е. Албания, Босна и Херцеговина (БиХ), Сърбия (включително Косово) и Черна гора.
Междупарламентарни срещи, на които представители на действащото Председателство на Съвета на ЕС, правителството на съответната страна и Европейската комисия се канят редовно, дават възможност, поради своята приемственост и сравнително доброто познаване на участниците помежду им, за открит дебат, като обръщат все по-голямо внимание колко важно е да се повишат стандартите за демокрацията и правата на човека (напр. законодателството, свързано с медии, реституцията на собствеността) и да се подобрят необходимите мерки за борба с престъпността, трафика и корупцията. Подготовката на различните страни за процеса на стабилизиране и асоцииране и необходимостта не само от административни и съдебни реформи, но и от икономически реформи (на инфраструктурите, в енергетиката и приватизацията) и от подходящо законодателство по редица нови въпроси като околната среда, общественото здравеопазване или образованието, са сред обсъжданите теми. Секретариатът на Европейския парламент организира и тематични семинари, и срещи с членове на Европейския парламент (членове на ЕП) и служители от парламентите на страните-кандидатки и потенциални кандидатки (на 26—27 май 2008 г. в Брюксел се провежда съвместно парламентарно заседание за Западните Балкани. Това събитие събира членове на ЕП, парламентаристи от държавите-членки на ЕС и страните от Западните Балкани, които споделят опит относно интеграцията в ЕС и обсъждат въпроси от областта на икономиката, сигурността и правосъдието).
В по-общ план, когато се обръща към Западните Балкани, ЕП често подчертава необходимостта от зачитане на демокрацията, върховенството на закона и правата на малцинствата в региона. Той настоява за пълно и ефективно сътрудничество на съответните страни с Международния трибунал за престъпленията в бивша Югославия, за ефективно изпълнение на политиката за завръщане на бежанци и за активна политика срещу организираната престъпност и корупцията.
Sandro D'Angelo / Georgios Ghiatis
07/2008